Името на Евгени Генчев вече години наред е сред най-горещите теми в българското публично пространство. От „Ерген №2“, през изтънчен музикант, до майстор готвач в „Хелс Китчън“ – пътят му е пълен с изненади. За кулинарното си приключение той споделя:
„Обичам да готвя. И когато правя нещо – го правя 100%“.
Дисциплината, която гради като отдаден музикант, му носи първите имунитети в шоуто. А на въпроса кое ястие е по-добро от секса, с усмивка отговаря: „Една хубава морковена торта може да се доближи“.
От Пловдив до Световните Сцени
Роден на 22 юни 1989 г. в Пловдив, Евгени проявява изключителен интерес към музиката още от ранна възраст. Талантът му на пианото бързо се откроява, което го тласка към професионално музикално образование. Години наред той триумфира на големи сцени както в България, така и в чужбина, печелейки признание и аплодисменти. Репертоарът му обхваща както класически шедьоври, така и модерни интерпретации, което го превръща в разпознаваем и обичан артист. И докато тук често е наричан „любовника“ от риалити формати, по света го посрещат на крака с уважението, което се полага на „маестро Генчев“.
Тежестта на Неизказаните Думи
Между тези две реалности, 36-годишният пианист прекарва дълги години като охрана в Лондон, преследвайки една единствена, но съкровена мечта: да чуе баща си да каже „Гордея се с теб“. Това откровение той сподели в скорошно интервю пред Мариан Станков – Мон Дьо.
Историята му започва от детството. Евгени не израства в музикално семейство. Родителите му, които живеели на село и гледали крави и свине по време на раждането му, били далеч от света на класическата музика. „Те няма как да разберат моя свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат“, казва той.
Едно от най-болезнените неща в живота му се оказва сложната връзка с баща му Танко, който мечтаел да стане актьор, но се отказал след неуспешен опит. Когато синът поема по артистичен път – и то успешно – се заражда напрежение.
„Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – как може ти да не направиш същия избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм гениален, той винаги казваше, че това е невъзможно. Винаги е бил скептичен. Искаше още доказателства. И аз винаги трябваше да се доказвам.“
„До даден период се опитвах да се докажа на баща си. Но в един момент осъзнах, че нямам нужда. Чувствах родителите си доста неангажирани, защото имах дебют в залата на филхармонията в Санкт Петербург – огромна зала с много история. Бил съм на 17–18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня след това им се обадих, за да им кажа, че впрочем е минал много добре, ако се интересуват. Тогава ме болеше, защото очаквах емоционална подкрепа. Не си избираш родителите – те са такива, каквито са.“
Днес отношенията между Евгени и баща му са по-спокойни, но остават дистанцирани.
Разбито Сърце и Нови Хоризонти
Преди три години той влезе в „Ергенът“ с надеждата да открие любовта, и наистина я намери… за кратко. Заедно с Валерия Георгиева, те бяха двойка около две години, дори се сгодиха, но миналата година всичко приключи.
Евгени призна открито пред Мон Дьо колко много е страдал заради Валерия:
„Аз я бях приел за човека, с когото ще си умра. Ала когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох последен шанс за промяна. Трябваше да настъпи метаморфоза, което нямаше как да стане. Но аз си бях навил на пръста. В търсенето на тази фикс идея мисля, че бях прекалено краен.“
„Ние предадохме идеята за тази нестихваща любов – защото любов имаше. Времето винаги беше нейно и никога наше или мое. Така че прецених да не правя повече жертви със себе си. Последно за жена плаках заради Валерия. Тя ми разби сърцето.“
„Най-големият компромис, който съм правил в любовта, е това да бъда всеотдаен. Когато дадеш всичко, ти се изпразваш от съдържание. А когато съдът е празен, човек изгубва интерес и започва да гледа другаде.“
Въпреки болката, Маестрото гледа напред: „Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“
Докато Валерия вече има връзка с транспортния бос Ваньо Алексиев, Евгени предпочита да пази личния си живот далеч от прожекторите. Най-големият му страх не е провалът, а „че времето минава и че музиката може да остане единствената ми любов“.
Феноменалният Слух на Едно Дете
Музикалният талант на малкия Евгени пръв забелязва оперният певец Мирослав Димитров.
„По радиото пуснаха Камелия Тодорова – „Чакам те сутрин рано, пак да чуя твоя глас…“. И ми направи впечатление, че Евгени след 30–40 минути я запя в същата тоналност, абсолютно по същия начин, а той е все пак 5-годишно детенце“, разказва Димитров.
За да убеди бащата на Евгени в неговите изключителни качества, няколко години по-късно менторът му го води при големия български диригент и композитор маестро Иван Маринов.
„Свиреше много сложни мелодии. „Моля ти се, пей с тонове това, което чуваш – първия глас“. Евгени го изпяваше. „Сега ниския глас, сега средния глас“. Това е изключително трудно!“
Тогава Иван Маринов затворил рояла и заявил:
„В моята практика – а той е над 70 години – не съм виждал такова дете. За първи път виждам такъв феноменален слух. Това е уникално.“
