Синът на легендарния Емил Димитров споделя за своята скръб и опитите да запази чистото наследство на баща си. Макар да е имал амбиция да организира грандиозно музикално събитие по повод 20-ата годишнина от синонимия на великия изпълнител, плановете му за съжаление не се реализират.
Емил Димитров си замина от този свят през 2005 г. на 64-годишна възраст, след тежък инсулт, но нежният му баритон и вечните хитове продължават да обединяват поколенията. Неговият единствен наследник признава, че баща му е напуснал този свят с чувство на разочарование от посоката, в която се развива родината.
Защитата на творчеството на баща си е за него синовен дълг. Именно затова той, като притежател на авторските права, заведе съдебен процес срещу изпълнител, който е направил чалга версия на емблематичната песен „Моя страна, моя България“. Битката завърши с победа, тъй като подобни преработки накърняват достойнството на произведението.
Историята на песента, която днес е неофициален химн, започва през 1970 г. в Париж. Първоначално тя се нарича „Моника“ и е изпълнявана с френски текст, покорявайки Европа. По-късно, водена от силна носталгия, звездата се свързва с поета Васил Андреев, за да създаде българския текст, превръщайки парчето в истинска изповед на емигранта, копнеещ по дома си.
