Малко хора подозират, че един от най-харизматичните актьори в съвременната българска киноиндустрия, Владо Пенев, някога е бил самото определение за смущение и комплекси.
В споделени размисли за младостта си, звездата от „Под прикритие“ признава, че в училище се е чувствал смотан и несимпатичен. Пъпчив и с много вътрешни бариери, той далеч е бил от образа на „популярния“, който днес виждаме на екрана.
Интересното е, че актъорството изобщо не е било първият му избор. Пенев е мечтал за археологията и дори е бил приет да учи история. Оказало се обаче, че съдбата и геометрията на града имат други планове. Когато трябва да избере между двете специалности, той буквално измерва разстоянието до университетите с крачки. Тъй като ВИТИЗ се е оказал по-близо до дома му, той избира изкуствата.
Пътят му към сцената не е бил лесен. Смущението е било толкова голямо, че той дори не е могъл сам да се запише в школата. Дори след като започва обучението си, Пенев остава скромен до крайност – не използва шкафчета за дрехи, а отива на занятията директно от вкъщи, облечен в работното си облекло.
Не всички обаче са вярвали в него. Съседката му, леля Снежа, дори го е наричала „задръстен“ и е била убедена, че той няма смелостта дори да се яви на изпити. Но съмненията на околните се разсейват под ръководството на професор Николай Люцканов и асистент Маргарита Младенова.
Кулминацията на този период е посланието, което професорът му оставя след завършването: „Такъв път има пред Вас… не ме разочаровайте“. Думите, които се превръщат в гориво за една успешна кариера, която днес е факт.
